©Текстът е защитен от закона за авторското право – не могат да бъдат използвани по какъвто и да е начин материали от сайта без разрешение на автора
(тел: 0878452095, e-mail: kalendar_kyustendil@mail.bg)

Алегориите на скъпоценните камъни в луксозните украшения и в културния живот на човека.  

 

Символика на дванадесетте скъпоценни камъка според библейското четиво

 

Йордан Котев, гр.Кюстендил
служба "КУЛТУРА"
 

Сардий- сард, сердолик /карнеол/ /Изх.28:17/- червен като кръв, от Малоазиатския град Сардис, дето е намерен за първи път.

       Цвета олицетворява руменината от покаянието и признанието.

       Даден е за белег на Рувимовия род.

Рувим /ето син/-Бит.29:32- най старият син на Яков и Лия.     

       Мощта и първия плод на силата Яковова. Рувим бил много буен, осквернил Вала, наложницата на баща си и изгубил правата и преимуществото на първородството си, което е дадено на Юда.

       По числото на мъжете си неговото племе било девето, когато влязло в Ханаан. То дало първите пленници откарани в Асирия в 740 г. пр.н.е.

       Сердоликът е смятан от арабите за целебен камък, провъзгласен от Мохамед- Хайрадин.

 

Топаз- хамелеон между камъните, с бледо розово, жълто-червеникави шарки, тук там с бледо зелени, червени и сини цветове. По състав е флуор и хидроксил, съдържащ силикат на алуминия, отличаващ се с висока твърдост.

        Белег на Симеоновия род /Изх.28:17/. Симеон /послушание/ /Бит.29:33/ бил буен и гневлив.

       Съобразно Якововото предричане Симеоновото и Левиевото племе се разпръснали по цялото израилево царство. “Сечива насилствени са ножовете им”, “в събранието им да не се присъединиш”, “защото в гнева си убиха човеци”. За дето си отмъстили по варварски начин за осквернението на сестра си Дина /Бит.34, 49:5/.

       Мойсей не е благословил това племе /Втор.гл.33/.

Топазът се споменава при Мойсей, Иезекеил, при многострадалния Йов и в книгата на Откровението, където по стойност и красота е сравняван от библейският писател със златото. Той е символ и на апостол Матей /митаря Левий/, който имал дарбата “да внася светлина в енориашите си , когато сърцата им били помрачени”.

       Според литотерапията- помага при заболявания на очите. Действа против старчески мерак, глупост и “пламенни вълни”.

       Укрепва умозрителното мислене, придава чар и красота на жените. Облекчава мъките на смъртта, изпълва човека с пламък на религиозно усърдие.

 

Смарагд- изумруд /BEЗAL2SI6018/ прозрачна разновидност на берила, по състав берилиево-алуминиев силикат.

       Берила получава различни тълкувания според силата на оцветяването. Когато е блед олицетворява, лишенията, притесненията, страха и смъртта. Символ е на смирението, примирение пред презрението на света, както и на отказа от възгордяване въпреки притежаваната мъдрост.

       Плиний Стари пише за него: “Нищо не се зеленее по зелено от смарагда”. Зеленият цвят е резултат от наличието на хром и цезий.

       Смарагда /Иез.27:16/ е бил даден за белег на Левиевия, свещеническия род, Левий- /съединение-Бит.29:34/, за участието му в умъртвяването на сихемците /Бит.гл.34/, баща му на смъртния си одър прокоби зло на потомството му /Бит.49:5-7/.

       Потомците на коляното се разпръснало между другите израилеви племена, но понеже те след това следвали пътищата Господни, Мойсей ги благословил /Изх.32:26-29/, а Господ си избрал това племе да му служи в храма.

       Лекарите почитащи природолечението, го носят като знак на лековития камък и украшение.

       Клеопатра имала специални рудници за производството му, само за нейните нужди.

       За предпазване от епилепсия са го носели крале и богати особи.

       Цвета е символ на земята и нейната жизненост, творческата мощ на Твореца, човешкия образ на Христос, на неувяхващата вяра, на непресъхващите надежди и на човешките копнежи.

       Символизира новия завет.

       Тъй като цветът му се свързва със зеленината на морето, което се състои от безброй капки, се смята за символ на всички народи, които ще се стекат пред престола Господен в деня на страшния съд.

       Според литотерапията дарява с жизненост, богатство, а посветените на изкуството с убедителност на речта.

 

 

Антракс- карбункул- Юда /славословие Бит.29:35/. Яков благословил и предсказал силата и благоденствието на Юдиното домородство и първенството му като глава на еврейския народ до Христа /Бит.49:8-12/. “Ръката ти ще бъде на врага на неприятелите ти”, “синовете на баща ти ще ти се кланят”. “Скиптърът и жезълът ще стоят здраво между коленете му”.

       Юдиното племе станало най силно и многобройно. То в еврейската история присъединило към себе си евреите от другите племена и те станали известни с това име.

       Антракса е даден за белег на царския род.

       Понеже на огъня е присъщо да свети и да гори, затова и на царя е присъщо да прави добрини и да наказва. Затова на Юдиния род от който е трябвало да произлезе Христос, белега- символичния камък е антракса.

       Исая се обръща след много години към Йерусалим с думите: “ето, казва Господ, на ръката си съм начертал твоите стени и ти си винаги пред мене”. Ето аз подготвям антракса- твоя камък, имайки в предвид Христа. Казано е: “ето аз полагам в Сион камък, крайъгълен, избран, скъпоценен и който вярва в него, няма да се посрами”.

 

 

Сапфир- /AL2О3/- разновидност на корунда, по състав оксид на алумения, кристализиращ в тригоналната система, оцветява се от желязото и титана. /Йов.28:6/- среща се в много нюанси от бледорозово, през жълто, зелено и виолетово, но обикновено е син, понякога белезникав и безцветен. Заради най известните си сини нюанси се смята за най ведрия и сроден с небето скъпоценен камък.  

       Олицетворява мъдростта и разума, но и крилете на мечтите, символ е на девствеността и чистотата. В съкровищницата на катедралата в Аахен в четвороевангелието на немските императори Бог-отец на трона е изобразен със сапфир между гърдите.

       Сапфирът може да дава отблясъци и в червено, което символизира висшата степен в любовта.

       Когато сапфира е светлосин, той заедно с хиацинта, понякога и с тюркоаза се превръща в най важния скъпоценен камък в Християнската алегория, в символ на всичко небесно. Ведрият небесен цвят е олицетворение на небесните селения, на величието Господне, на надеждата за избавление, на копнежа по небесната родина.

       Като цвят водач към небето и олицетворение на бедността, с която още на земята може да се заслужи небесното богатство, той е символ на всички земни слабости и стремежи.

       Знак за бистро сърце, за пречистваща сила и душевен мир, за всички които се изповядват.

       Даден е за белег на Завулоновото коляно. Завулон /живелище-Бит.30:20/ “ще обитават край брега”, на морето, синовете му ще бъдат търговци.

       Червеният сапфир е рубин. Оцветява се от неголемите количества хром. По твърдост и цена се нарежда след елмаза.

       Рубина концентрира представите за мъчениците, пролели кръвта си за вечния живот.

       В пурпурно червено се явява според алегориите ангелското войнство, което подкрепя Христос.

       Символ на властна пламенна любов, на огъня на световния съд.

       Сапфира оцветен в жълто се приема като знак на смъртта, като символ на недоимък и лишения.

       Символизира покритото с рани тяло на Христос, от което се отделя душата.

       Според литотерапията запазва физическата бодрост, до дълбоки старини, предпазва от силите на злото и дарява този който го носи с вътрешен мир. 

 

 

Адамант- алмаз. Даден е за белег на Исахаровото коляно.

Исахар-/отплата/ “як осел който се е проснал между кошарите”… “подложи плещите си на товар, и стана слуга, подчинен”. Синовете му пребивават като надничари, наемници, стокари, скотовъдци. Адаманта /диамант/ е безцветен или оцветен в различни бледи тонове, със силен блясък. Той е най твърдият от всички минерали, в Библията представлява символ на твърдост /Езек.3:9, Зах. 7:12/.

 

 

Лигур-  лигирий /Изх.39:12/- предполага се че е бил яцинт, или иацинт. Според библейските легенди камъкът е бил ален и много лъскав и още жълтеникав и прозрачен.

       Даден е за белег на Дановото коляно. Дан /съдия- Бит.30:3/.

       След Юдиното племе, Дановото е било най многочислено сред еврейските племена, когато са влезли в Ханаанската земя /Числ.1:39, 26:43/. “Дан ще бъде” като змия на пътя, като съдия на народа си, “ехидна на пътеката”.

 

 

Ахат /агат/- Даден е за белег на Гадовото коляно. Гад- /благоденствие Бит.30:11/.

       Гадската земя е била изложена винаги на нашествия, против които те винаги са били нащрек и готови да се бият.

Получил е името си от река Ахат, в Сицилия. Отличава се с много цветове, като разновидност на скритокристалния кварц халцедон. Полупрозрачен, често бива покрит с жилки и облачета, които в много случаи приличат или се явяват изображение на много естествени неща от живота. Среща се в черно и бяло.

       Интерпретира се като символ на твърде загрижения за земните си дела човек. Белите ивици подсещат че грижите не са съвсем неизбежни. Черният цвят символизира скръбта поради извършени осъзнати и неосъзнати грехове, а белият е израз на радостта от опрощението и придобитата от него чистота на душата.

       Според християнската идиоматика белият цвят символизира блясъка на вярата, телесната и духовната красота.

       В класическия Рим само на заслужилите патриции е било позволено да носят украшения от ахат.

       Носи се като талисман при съдебни процеси.

       Според литотерапията- помага срещу змийска отрова, укрепва тялото и отдалечава старостта, развива дарбата за красноречие, талисман на художниците, като се приема че продължава живота на своя притежател, а притежаващият го става по привлекателен за жените. 

 

 

Аметист- даден е за белег на Асировото коляно.    

Асир- /честит- Бит.30:13/ “Хлябът от Асира ще бъде изряден и той ще доставя царски сладкиши”. Делата му ще произвеждат желани произведения.

       Камъкът се отличава с теменуженосин облаковиден, но рязко еднообразен цвят. В своите разновидности е изпъстрен с криви резки. Най хубавия скъпоценен камък сред кварцовите разновидности /З2О2/ и като представител на кварца е наричан многоликият.

       Той е символ на вечния живот, знак за достойнството на небесното владичество, на световния съдия, символ на апостолите, на справедливостта и благостта.

       В средновековието са приемали че има благоприятно въздействие върху разума, търговията, грандиозността, верността, здравето и смелостта.

       Аметиста е виолетовата разновидност на кварца, според преданието е получил името си от индогерманския корен “мет”- от опияняващата медовина. Гърците променили названието му в А-мет, т.е. без опиянение, защото според представите им, камъкът може да накара човек да вземе живота в ръцете си. Оттам той е пазител на моминската чест и мъжката разумна смелост.

       Според литотерапията действа против махмурлук и гневлив характер.

 

 

Хрисолит- от находището на остров Зебергед. Даден е за белег на Нефталимовото колено. Нефталим- /моя борба- Бит.30:8/. “Той е като, елен пуснат на свобода, строен и благороден, необуздана бърза кошута, с благите слова на пророците, проповедниците и поетите от потеклото си”/2Цар.22:34/.

       Прозрачен и златоцветен, много съвременни автори го свързват с топаза. Известен е като перидот, на гръцки означава “златен камък”, въпреки че най често се среща в зелен цвят. Той е магнезиево железен силикат.

       Символизира картината на разбуненото море.

       Знак на непостоянното земно щастие, което може да бъде опазено само с цената на грижи.

       Олицетворява и несигурния елемент вода, символ е на апостол Тома, защото вярата му се разколебава, но и защото достига до страната на мисията си- Индия по море…

       Римляните са го носели като украшение на лявата ръка, за да ги пази от демони.

       Според литотерапията помага за преодоляване на раздори и разпри.

 

 

Оникс- /прилича донякъде на ахат/. Даден е за белег на Йосифовото коляно.

       Цветът му е като цвета на човешкия нокът, оттук идва и името му оникс, което на гръцки означава нокът.

       Според библейските тълкувания е тайнствения камък, намерен в Хавилската земя /Бит.2:12/, край бреговете на река Фисон /Изх.25:7/.

       Оникса е лентовидно-ивичест халцедон с различна окраска на общо по дебелите си и хоризонтално разположени равни повърхностни слойчета.

       Йосиф- /дано прибави Бит.30:22-24/. “Плодоносна вейка край извор”, “благословенията на праотците ще бъдат на Йосифовата глава”. Йосиф е получил правото на първородния.

       Оникса е знак на милосърдие и алчност.

       Според литотерапията събужда чувството за достойнство.

 

 

Яспис - /вирил/ разновидност на халцедона /нечист плътен кварц/, с оттенъци на мораво, червено, зелено и др.

       Известен е като най старият скъпоценен камък на сътворението, поради което символизира първия член на Символ-веруюто, вярата в Бога- творец. Гърците са му дали името, което означава “петнист”.

       Даден е за белег на Вениаминовото коляно. Вениамин /след раждането му неговата майка умира, но с последното си дихание го нарича Венонн- синът на моята скръб, но Яков го наименува Вениамин, син на дясната ми ръка.

       Вениамин е войнолюбив, “вълк грабител”, племето му е било храбро. При въстанието на 10 племена, Вениаминовото застава на страната на Юдиното, след което те винаги са тясно свързани.

       От гледна точка на астрологията ясписът е на първо място в небесната дъга. Камъкът с червени жилки символизира пламенните връзки на незагасваща любов, а змийския цвят, или шавраненожълто означава гняв и завист. Различните зелени оттенъци на ясписа и смарагда олицетворяват различните състояния на човешкия живот и духовното му зрение.

       В християнското изкуство символизира Св.ап.Петър.




Публикува се с разрешение на автора.
Designed and developed by Vladimir Kotev